Хипоталамус



Какво представлява хипоталамуса и как се развива науката нервоендокринология?

Хипоталамусът заема едва 0.4% от общия мозъчен обем, но е изключително важен. Основната му задача е да поддържа хомеостазата (специфичен баланс) в тялото. Той се намира между таламуса и хипофизата. Действа като съединяващо звено между ендокринната и нервната система, за да се постигне синхронизация между тях. Има роля в поддържането на много основни функции като телесна температурата, жажда, сърдечна честота и кръвно налягане, контрол на апетита и теглото, емоции , циркадни ритми (напр. ритъм на бодърстване – сън), сексуален нагон, репродуктивна функция. В началото на 30-те години на миналия век се появява концепцията за невросекрецията, разработена от Ернст и Берта Шеррер. Невроендокринологията възниква от признанието, че мозъкът , особено хипоталамусът , контролира секрецията на хормоните на хипофизната жлеза. Новият научен раздел се разширява непрестанно, за да изследва множество взаимовръзки на ендокринната и нервната система. Джефри Харис (1913–1971) е британски физиолог и невроендокринолог, често смятан за "бащата“ на невроендокринологията. Той успява да докаже, че предният дял на хипофизата се регулира от хормони , секретирани от хипоталамичните неврони в хипофизната портална система (специфична кръвоносна система).



Хипоталамусът под действието на различни сигнали секретира вещества, наречени неврохормони. Те „казват“ на хипофизата да започне или спре да секретира определен хормон. Произвежда и антидиуретичния хормон (АДХ) и окситоцин, които са складирани в задната част на хипофизната жлеза (неврохипофизата) и тя секретира при нужда. Освен тях произвежда и освобождаващи или потискащи хормони (фактори), които влияят на секрецията на аденохипофизата (предната част на хипофизата). Това са:

кортикотропен рилизинг хормон (КРХ , CRH) - стимулира продукцията на адрено-кортикотропен хормон (АКТХ), така той упражнява ефекта си върху надабъбречните жлези;
гонадотропен рилизинг хормон (ГнРХ,GnRH) - стимулира предната хипофиза да отделя фоликулостимурилащ хормон (ФСХ) и лутеинизиращ хормон (ЛХ). Те са важни за репродуктивните функции на мъжете и жените, както и за развитието на вторичните полови белези при двата пола;
хормон, стимулиращ секрецията на растежния хормон (GHRH);
соматостатин – потиска секрецията на растежен хормон.

При децата растежният хормон е от съществено значение. При възрастни подпомага здравината на костна и мускулна система и влияе върху разпределението на мазнините. Друг неврохормон на хипоталамуса е допаминът. Той е известен и като пролактин инхибиращ хормон (PIH), защото потиска производството на пролактина. Тази сложна невроструктура на нашия мозък участва директно и в регулацията на щитовидната жлеза, като секретира тиреотропен рилизинг хормон (TRH). Той стимулира секрециятя на тиреостимулиращия хормон (TSH). Хипоталамичните заболявания могат да включват нарушения на апетита и съня.

Tъй като хипоталамусът засяга много различни части на ендокринната система, често е трудно да се определи какво точно е нарушението и дали е свързано с хипоталамуса или хипофизата. Тогава се налага да се проведат функционални тестове в специализирани ендокринологични клиники.

Можем да решим проблема заедно….